.:: Pomorie.net ::.

Град Поморие
история
забележителности
туризъм
култура
администрация
бизнес
за нас

... от Анхиало до Поморие. Да. Това е всичко, което се опитахме да Ви представим в този сайт, а доколко сме успели - това Вие, ПОСЕТИТЕЛИТЕ, ще прецените сами...

екипа на UNACS

ТЪРСЕНЕ	в

Яворов в Анхиало

През месец септември 1899 година в Анхиало идва на работа като телеграфист в пощата Пею К.Яворов. В първото писмо до сестра си Екатерина той пише:
"На 1-ви тръгнах от Стралджа, на 2-ри бях в Бургас и на 3-ти вечерта вятърните мелници край Ахело приветливо помахаха насреща широките си платняни криле… Ето вече 5-6 дни минават как съм дошъл, обаче още не мога да се опомня от опиянението, в което ме закараха хилядите нови впечатления, нахлули изведнъж в душата ми, щом попаднах в този нов за мен край…Постоянно съм край морето, което опасва от три страни Ахело….".

Яворов живеел под наем в стара дървена къща край самия западен бряг на морето. Неговата неспирна песен е кънтяла в ушите на поета, за да стане извор на вдъхновение. Дълги часове на размисъл е прекарал той на скалите на брега и музата му донася образи, които бърза да запише в своя анхиалски бележник. От необятната шир на морето тихо повява бризът….Луната чертае златиста пътека и по нея се плъзва мисълта на поета:

"А грей замислено луната,
морето дреме,ветрец вей,
сънливо плиска се вълната
и лодка до брега люлей."

Занизват се дни на тежък изморителен труд в пощенската станция. Поетът има малко свободно време за работа над себе си и своя талант. Пейо Яворов

Нощите стават дни. Пушкин, Лермонтов, Некрасов му правят компания в дългите есенни и зимни вечери. В Анхиало Яворов влиза в социалистическия кръжок на местните учители. Поетът не може да остане извън редицата на борците за нов живот. Тук го спохожда и първата любов и нейните леки крила погалват душата му, закопняла за ласки и обич. През същата есен на 1899 година като учителка пристига в Анхиало 17-годишната Нонка Чипева. Родена в Копривщица, тя завършва гимназия в Пловдив и вдъхновена от идеала да служи на своя народ, идва като учителка в този почти гръцки град. Притежаваща външен чар, Нонка Чипева става душата на социалистическия кръжок, в който членува и Яворов. Едно прекрасно чуство разцъфва между двамата. То изиграва ролята за творческия взрив в поетичната дейност на поета. Обхваща го непознат творчески подем. Всичко складирано в чуствителната му душа напира и зове за превъплъщение. Така се ражда поемата "Калиопа". Поетът дълго е носил в душата си нейния замисъл, почерпан от живота, но нужно е било любовното чуство, за да напише това забелижително творение в нашата литература.

И както често става в живота - написаното се повтаря, но сега със самия поет. Една година по-късно Нонка Чипева отказва да свърже живота си с Яворов и се оженва по настояване на майка си за ветеринарен лекар много по-възрастен от нея, но материално осигурен.

От Анхиало Яворов получава старт към страниците на българската литература. Стихотворенията му, написани с безпорно майсторство, излизат във вестници и списания. Тук Яворов написва и елегията си "Арменци", чиито прочуствени слова раззвъниха струните на арменската душа и прославиха навеки тяхната мъка по загубената им родина.

"А зимната буря им сякаш приглася,
бучи и завива страхотно в ноща
и вихром подема,издига,разнася
бунтовната песен широко в света…"

През пролетта на 1900 година селяните от цяла България се дигат на бунт против новия данък - десятъка, наложен от правителството. Бурята бушува отначало далече, но постепенно вълните й заливат и Бургаски окръг. Поетът присъствува на митинга в село Бата, състоял се на 30 април 1900 г. Огромно впечатление му прави стихията на народния гняв, която предизвиква у поета нов творчески подем.
Тези нови вълнения карат поета да възкликне:"О боже,дай ми сила, забравен брат ме чака…" И струните на Яворовата поезия отново зазвъняват, за да отразят дълбоката вяра в исполинската сила на народа. На 10 май той записва в анхиалския си бележник стих. Сизиф

"Пазете се….И вижте….Не знаете ли страх?
Сизиф скала повдига.-Къде ли ще помери?
И ако той я метне,Олимп ще рухне в прах
От тътен чак небето над нас ще затрепери."

   Събитията подължават своя стремителен ход. Поетът бърза да запише новите отклици на душата си. Едно след друго се зареждат стихотворения на социална тематика. Така за кратко време написва "половината от червената си стихосбирка"- както казва сам поетът.

   В Анхиало Яворов достига до голямо прозрение, което го кара да възкликне: "Що е поезия без дела?". Именно тук, край морето, в поета узрява решението да се посвети на революционното дело. Решение, което го отвежда след няколко години в планините на Македония.

   В края на август 1900 година Яворов напуска Анхиало и заминава за София. Но дълго време натрупаните в Анхиало впечатления оказват влияние върху творчеството на поета, а споменът за тази година озарява паметта му до последните мигове от краткия му живот.

Използвани са материали на ДИМИТЪР СТЕФАНОВ, Бащино огнище - ПОМОРИЕ,1971 г.

гр.Поморие ул.Тъговска 4, ет.2
тел: 0596 / 26051